Отбор |
ЦСКА |
Левски |
Шампион на страната |
30 пъти |
25 пъти |
национални купи |
10 |
26 |
Купа на Съветската армия |
13 |
(3 пъти): 1984, 1987, 1988 |
Суперкупата на България |
1989 и 2006 г. |
Носител (2 пъти): 2005, 2007
Финалист (1 път): 2006
|
Европейски клубни турнири |
2 пъти полуфиналист за КЕШ 1 път полуфиналист за КНК |
Купа на Носителите на Купи (1/4-финал – 3 пъти): 1970, 1977, 1987
Купа на УЕФА (1/4-финал – 2 пъти): 1976, 2006 Шампионска лига (класиране в групите – 1 път): 2007
|
Основан |
5 май 1948 г |
24 май 1914 г. |
Лого |
|
|
Официален сайт |
||
Стадион |
Стадион Българска армияСтадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.
Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. — „Чавдар“, в периода 1949 — 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега — „Българска армия“.
Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора — Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.
През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ — 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки. |
През 1924 г. Столична община отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от Перловска река и на югоизток от Орлов мост. Повече от десет години продължава строежът. Стадионът е по проект на арх. Зафир Абрашев, един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.
През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд сгуриен терен и с трибуни за около 7-8 хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.
През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да национализира имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния Национален стадион „Васил Левски“. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион „Юнак“, а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в квартал Иван Вазов, където теренът, по ирония на съдбата, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.
След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в квартал Подуяне и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу Спартак (Плевен).
Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за 29 200 седящи зрители. Западната трибуна е покрита с козирка. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов |
По години Шампион на България
Година ЦСКА Левски
1948 |
ЦСКА |
|
1949 |
|
Левски |
1950 |
|
Левски |
1951 |
ЦСКА |
|
1952 |
ЦСКА |
|
1953 |
|
Левски |
1954 |
ЦСКА |
|
1955 |
ЦСКА |
|
1956 |
ЦСКА |
|
1957 |
ЦСКА |
|
1958 |
ЦСКА |
|
1959 |
ЦСКА |
|
1960 |
ЦСКА |
|
1961 |
ЦСКА |
|
1962 |
ЦСКА |
|
1963 |
|
Левски |
1964 |
|
|
1965 |
|
Левски |
1966 |
ЦСКА |
|
1967 |
|
|
1968 |
|
Левски |
1969 |
ЦСКА |
|
1970 |
|
Левски |
1971 |
ЦСКА |
|
1972 |
ЦСКА |
|
1973 |
ЦСКА |
|
1974 |
|
Левски |
1975 |
ЦСКА |
|
1976 |
ЦСКА |
|
1977 |
|
Левски |
1978 |
|
|
1979 |
|
Левски |
1980 |
ЦСКА |
|
1981 |
ЦСКА |
|
1982 |
ЦСКА |
|
1983 |
ЦСКА |
|
1984 |
|
Левски |
1985 |
|
Левски |
1986 |
|
|
1987 |
ЦСКА |
|
1988 |
|
Левски |
1989 |
ЦСКА |
|
1990 |
ЦСКА |
|
1991 |
|
|
1992 |
ЦСКА |
|
1993 |
|
Левски |
1994 |
|
Левски |
1995 |
|
Левски |
1996 |
|
|
1997 |
ЦСКА |
|
1998 |
|
|
1999 |
|
|
2000 |
|
Левски |
2001 |
|
Левски |
2002 |
|
Левски |
2003 |
ЦСКА |
|
2004 |
|
|
2005 |
ЦСКА |
|
2006 |
|
Левски |
2007 |
|
Левски |
2008 |
|
|
|
|
|
Участници на световното 1994
Отбор |
ЦСКА |
Левски |
Футболисти |
Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов. |
Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков. |